Proximity карти

Безконтактните или често наричаните проксимити карти обикновено са с ниска цена и се използват масово в приложения като идентификационни карти, карти за отключване на врати, карти за разплащане и карти за таксуване в градския транспорт. Безконтактните карти използват радиосигнал за предаване/приемане на данни, така че не е необходимо поставянето им в картов четец, а само доближаване до него.

Кодиране на proximity карти

Различните производители имат собствени процедури за кодиране на данни - Mifare, Legic and iClass.

Повечето карти работят в честотния диапазон 13.56 MHz, и могат да бъдат прочетени от различно разстояние – от 10 cm до 1 метър в зависимост от типа модулация и скорост на пренос на данни. Този тип карти работят с картов чип в който могат да бъдат записвани данни и въпреки, че неговия обем е много малък, удобството което предлагат е голямо предимство.

В България масово е разпространен нискобюджетния вариант работещ на честота 125 kHz. Този тип карти обикновено не могат да съхраняват в себе си допълнителна информация и потребителя разчита единствено на уникалния номер на картата, който да го идентифицира пред системата за контрол на достъп. Това е причината, поради която тези карти се считат за карти с ниска сигурност и все по-рядко се използват.

Устройство на картата

ЕДИН ПОПУЛЯРЕН ИЗБОР ЗА СИГУРНОСТ И УДОБСТВО

Популярността на безконтактните карти расте постоянно и причината е в удобството което те предлагат, особенно в области като сигурност, идентификация и контрол на достъпа.

Rio Pro и Prima 4 се предлагат с пълен набор безконтактни енкодери, достъпни като допълнителна опция. Pronto и Enduro предлагат кодиране на безконтактн карти чрез комбинирания енкодер. Картовия енкодер позволява картата да бъде инциализирана и заредена с данни преди процеса на печат.